Просто слушай

Да вземем който и да е ден, кого се опитвате да убедите да направи нещо?
Отговорът е: почти всеки, когото срещате. Почти цялото ни общуване е опит да се доближим до хората и да ги накараме да направят нещо различно от обикновеното. Може би се опитвате да им продадете нещо. Или да вразумите. Или искате да ги впечатлите, че сте правилният човек за работата, за повишение или за връзка.
И ето го предизвикателството: хората си имат своите нужди, желания и дневен ред. Те имат тайни, които крият от теб. Те са стресирани, заети и често се чувстват претрупани с работа. За да се справят със стреса и неувереността си, те си поставят умствени барикади, които ги правят трудно достижими дори когато споделят твоите цели и недостижими, когато са враждебно настроени.
Обърнете се към тях въоръжен само с причини и факти или прибегнете към спорене, насърчаване или молене, очаквайки да се сближите, но най-вероятно това няма да стане. Вместо това ще претърпите неуспех и никога няма да разберете защо. (Колко често сте излизали от търговска среща, заседание или спор с партньор или с детето си, клатейки глава и казвайки: „Какво, по дяволите, стана?“)
Повечето хора превключват на висока предавка когато искат да се сближат с други хора. Те убеждават. Те окуражават. Те спорят. Те настояват. И с тези си действия създават съпротивление. Всъщност трябва да правите точно обратното – да слушате, да питате, да отразявате каквото сте чули. Тогава ще накарате другите да се почувстват забелязани, разбрани и почувствани и това неочаквано поведение ще ги привлече към Вас.
Разбирането и откликването на желанията на човека е един от най-мощните инструменти, които някога ще открием за успешно контактуване с когото и да било.
„Накарай другия да се почувства почувстван“. Когато трябва да се справиш с подривното поведение на някого, вместо да се конфронтираш или да го атакуваш, се постави на неговото място. Вътре във всекиго се крие един истински човек, който също толкова се страхува или е нервен или има нужда от съпричастност, колкото всеки друг.
Нека се опитаме да си представим какво чувства човекът срещу нас. И после да кажем нещо като: „Останах с впечатлението, че си разочарован, защото усещаш, че Иван не оценява приноса ти за този проект. Така ли е?“
Изчакай другият да се съгласи или да те поправи и кажи: „Колко много си разочарован?“ Дай му време да отговори или да изпусне парата. Насърчи го изцяло да изрази чувствата си. Ето едно добро продължение: „И причината да си толкова разочарован е защото….“ Слушай активно какво ще ти каже.
После може да кажеш: „Кажи ми какво трябва да се случи, за да се почувстваш по-добре?“
И накрая: „Какво можеш да направиш, за да стане това? Аз с какво да помогна?“
С други думи, оставяш неоспоримото впечатление, че „усещаш болката му“.
Това много прилича на действията на посредниците при случаи със заложници или опити за самоубийство, когато те се опитват да достигнат до хората, които не искат да ги чуят.
Тайната се крие в казването на думите, които отсрещният мисли, но не казва.
Това се случва толкова рядко в отношенията между хората, че може да доведе до драматичен пробив.
Какво да направим, за да затвърдим уменията си да слушаме другите?
1. Можем да получим велики прозрения от книга или обучение по темата, но да знаеш какво да правиш и действително да го правиш са две различни неща. Ако искаш максимално да се възползваш от наученото, трябва да го приложиш в реалния живот с реални хора.
2. След като приложа наученото, трябва да се уча и от собствения си опит. Трябва да поразсъждавам с помощта на „Петте магически въпроса“.
3. После трябва да повтарям този цикъл на действие-разсъждение отново и отново, докато започна да го правя автоматично и естествено.
Честно казано, има още една стъпка. Под натиска на реалния живот и в разгара на момента, трябва да разпознаем, че тази ситуация – точно тук, точно сега – е идеалната възможност да приложим това си умение. В противен случай ще пропуснем момента. И ще направим това, което обикновено правим. „Разпознаването на момента“ е много важно за сближаването с другите.